Понеделникът след Томина неделя  е посветен на Света София. Счита

Понеделникът след Томина неделя  е отдаден на Света София. Счита се, че тя е въплъщение на въплътената Божия Премъдрост. Известен е още като „ Софинден, Великден на умрелите “.

За разлика от човешката мъдрост, Божията Премъдрост няма начало и край, тя е всеобхватна и “всичко изпълва ”. Тя е “пътят, и истината, и животът ”, тъй като нейното олицетворение е Господ Иисус Христос. За това приказват боговдъхновените слова на св. Иоан Богослов: “В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.То беше в начало у Бога. Всичко посредством Него стана, и без Него не стана нито едно от това, което е станало. В Него имаше живот, и животът беше светлината на индивидите. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе “

Денят е избран и за празник на Област София.

Във фолклорния календар празникът се отбелязва като Софинден. Известен е и с имената Сувинден, Сувия. Според националните показа този ден е „ хаталия ”, т.е. неприятен ден. Затова традицията повелява да се съблюдават някои забрани. Жените не перат и не би трябвало да сушат облеклата. Стопаните не копаят и не сеят, „ с цел да не изсъхва храната ”. Също по този начин на този ден не се ядат яйца за предотвратяване от абсцес. Против пъпки и рани на Софинден всички си измиват лицето и ръцете с вода, в която авансово е поставено начервено яйце от Великден.

Наричат този ден и „ Великден на умрелите ”, тъй като дамите носят и раздават на гробището червени яйца за „ Бог да елементарни ”.

На Софинден се извършва забавен остарял бит за предотвратяване на хора и добитъка от заболяването „ топалък ” – т.е., да не окуцяват. Рано сутринта, още преди да е изгряло слънцето, дамите връзват на един прът на оградата вълнен парцал или мъжки навуща и назовават: „ Тука да остане топаллъка! ” и „ Кол да куца, кон да не куца, прът да куца, вол да не куца, прът да куца, чиляк да не куца! ”